Acaso haré algún descubrimiento

 
Versiones del búlgaro al español de Marco Vidal González
 
 
Apología de ti y el Renacimiento

Estos días
por las arterias de aquellas calles
de Potsdam
con nombre de artistas
fluye la sangre del amor.
Investigo tu cuerpo,
cada órgano,
sus vasos sanguíneos,
como un anatomista diligente.
Acaso haré algún descubrimiento.
No soy Leonardo da Vinci.
¡El renacimiento hace tiempo que pasó!
El hombre no es valor.
Es un punto en el espacio
en el que difícilmente deja una huella,
pues es casi anónimo.
Incluso está casi sin alma.
Pero mira, yo afirmo que tu alma es un universo.
Y según mi modesto conocimiento:
la belleza de tus senos y labios
debe ser recogida en un poema.
Por la mañana vislumbro los contornos de tu cuerpo
en las arrugas de la cama, mientras bebo
una taza de café caliente.
 
 
Апология на Теб и Ренесанса

През тези дни
по артериите на тези улици
на Потсдам
с имена на художници
тече любовна кръв.
Изследвам тялото ти,
всеки негов орган,
кръвоносните му съдове,
като прилежен анатом.
Едва ли ще направя някакво откритие.
Не съм Леонардо да Винчи.
Ренесансът е отдавна отминал, уви!
Човекът не е ценност.
Той е точка в пространството,
в което трудно оставя и следа,
понеже е почти безименен.
Почти без душа е дори.
Но ето, аз твърдя, че душата ти е универсум.
А по скромните ми познания –
красотата на гърдите ти и устните
следва да бъде записана в стихотворение.
Сутрин виждам очертанията на тялото ти
в извивките на леглото, докато пия
чаша горещо кафе.
 
 
 
 
Primer café matutino
 
                                                                                      A Ek. Hol
 
Por la mañana mientras bebo café
veo en tu taza
huellas de pintalabios
amapolas escarlata de la pasión
brotan en mi alma
 
 
Сутрешно Кафе Първо
 
                                                                                      На Ек. Хол
 
Сутрин докато пия кафе
виждам по твоята чаша
отпечатъци от червило
алени макове на страстта
никнат в душата ми.
 
 
 
 
Café nocturno

Por la noche bebo café para despertarme
por tu llegada.
Llegas a casa y dices:
“¿Qué has hecho hoy?”
Quiero responder:
“He escrito un poema de pasión.”
Pero simplemente digo:
“He bebido café y he estado escribiendo.”
Me bebo el café como un coctel de sangre y pasión,
y aprieto mis dientes en tu carne.
 
 
Къcho Вечерно Кафе

Вечер пия кафе, за да се събудя
за твоето идване.
Прибираш се и казваш:
„Какво прави днес?“.
Искам да отговоря:
„Писах стихотворения за страстта.“
Но простичко изричам:
„Пих кафе и писах.“
Кафето пия като коктейл от кръв и страст,
и впивам зъби във плътта ти.